Коментар на промените касаещи новата декларация по чл. 141 ал. 8 от ТЗ

Новата декларация по чл. 141 ал. 8 от ТЗ добавя следния нов параграф към предишната декларация.

ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ НЕ СЪМ:

  1. Лице, обявено в несъстоятелност или лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори.

  1. Управител и лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, за което е било установено с влязло в сила наказателно постановление, неизпълнение на задължения по създаване и съхраняване на определените му нива от запаси по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.

Известно ми е, чеза невярно декларирани обстоятелства в настоящата декларация нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.

 Ако първата първата точка би имала за цел да защити бизнеса като цяло и има някакъв смисъл то втората декларация цели да защитава единствено държавните интереси. Можем да си поставим няколко въпроса.

Това ли е начина (единствения начин) по който следва да бъде защитен държавния интерес?

Не представлява ли това допълнителна спънка и утежняване пред бизнеса като цяло?

Интересното в случая ако в България има около 300 000 хиляди фирми регистрирани по ДДС (само една част от общия брой фирми), колко ли от тях са в бизнеса с нефт и нефтопродукти. Очевидно е, че фирмите, които са в бизнеса с нефтопродукти са наистина малко. Именно за тях държавата е невероятно благосклонна, визирам последните проверки за картел при пазара за нефтопродукти, където държавата сключи споразумение с картела.

Но в случая имаме контрол, чрез механизъм който най – малкото е чужд на проблема. За сметка на това ще има хиляди указания от Търговския регистър, като много вероятно е голяма част от тях да доведат до откази, съответно загуби за такса, поради необжалване на отказа.

Ако не беше скандално щеше да бъде тъпо.  Всяка една промяна на фундаментлните закони трябва да бъде обмисляна много внимателно, като най – добре е тези закони да не се пипат освен ако не е абсолютно наложително и това няма как да стане по друг начин.