С прекратяване на трудовото правоотношение въпросите относно неизплащането на трудовите обезщетения вече представляват имуществен спор от гражданкскоправен характер, който може да бъде разрешен единствено по исков ред пред граждански съд.
Коментар на РЕШЕНИЕ№ 8519 от 13.6.2012 Върховният административен съд на Република България – Шесто отделение
Фактическа обстановка
В хода на проверка Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, Дирекция „Инспекция по труда” –дава задължителни предписания на ТПК „Меткосплав”.
В Протокол за извършена проверка е предписано да се платят трудови възнаграждения и парични обезщетения:
– да изплати, на основание чл.222, ал.3 КТ, парично обезщетение в размер на шест
брутни трудови възнаграждения на П. А. М. – придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст;
– да изплати, на основание чл.224, ал.1 КТ, парично обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск на П. А. М
ТПК „Меткосплав” претендира за недействителност на Задължителните предписания, като постановени извън материалната компетентност на ответника – Дирекция „Инспекция по труда” – С. Счита, че Дирекция „Инспекция по труда” недопустимо е иззела компетентността на съда да разреши спор между работодател и работник относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудово правоотношение.
Административният съд София – Град приема, че жалбата е неоснователна. Съдът намира, че Процесните ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПРЕДПИСАНИЯ по т.2 и т.4 от Протокол за извършена проверка са издадени от компетентен административен орган по смисъла начл.404, ал.1 КТ, в рамките на предоставените му правомощия.
ТПК „Меткосплав” подава касационна жалба против решение на решение № 5556 / 05.12.2011 г. по адм. дело № 4578 / 2011 г. на Административен съд София – град.
В жалбате се твърдят оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК.
Правният въпрос е принудителните административни мерки по чл. 404 от КТ могат ли да бъдат налагани от контролните органи по отношение на съществувало в миналото престиране на работна сила?
В РЕШЕНИЕ№ 8519 от 13.6.2012 Върховният административен съд на Република България – Шесто отделение приема, че разписаните в чл. 402 от КТ права на контролните органи имплицитно съдържат в себе си изискването за съществуващо, а не съществувало правоотношение по престиране на работната сила. Издавайки акт по прекратено трудово правоотношение и неизследвайки с процесуално допустимите способи неговата валидност, контролните органи са превишили своите правомощия, поради което издадените от тях предписания в атакуваната им част са незаконосъобразни.
Съдът намира също така, че Контролните органи са упражнили своите правомощия при условия на несъществуващо трудово правоотношение и при заявено в хипотеза на алтернативност възражение за неговата недействителност, досежно което не са взели отношение в издадения административен акт и не са предприели действия по чл. 74, ал.3 от КТ.
Следователно издавайки акт по прекратено трудово правоотношение и неизследвайки с процесуално допустимите способи неговата валидност, контролните органи са превишили своите правомощия, поради което издадените от тях предписания в атакуваната им част са незаконосъобразни.
Коментар.
В това решение на ВАС (РЕШЕНИЕ № 8519) бихме могли да си помислим, че става дума за много специална хипотеза, при която работодателя да оспорва ПАМ за наличието на минало трудово правоотношение, което е оспорено от него като невалидно. Може би това би бил водешият мотив за отпадане на наложената принудителна административна мярка. В този смисъл имаме две кумулативни предпоставки минало правоотношение и оспорване на валидността на това правоотношение за което административният орган не са изследвали с процесуално допустимите способи неговата валидност (не са предприели действия по чл. 74, ал.3 от КТ).
Въпреки това това Решение не е изолирано след шест месеца в РЕШЕНИЕ № 15296 от 03.12.2012 шести състав на административният съд е още по – конкретен.
„Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че Инспекцията по труда не може да разрешава имуществени спорове между работници и работодатели по прекратени вече трудови правоотношения. С прекратяването на трудовото правоотношение вземането за незаплатено трудово възнаграждение вече е с гражданскоправен характер и следва да бъде реализирано по исков ред пред граждански съд.”
В това решение самия факт на наличието на минало правоотношение дори и да има данни то да незаконосъобразно е достатъчен за да се изключи компетентността на Инспекцията по труда.
През 2013 в Решение № 2509 от 21.02.2013 по адм. Дело №12052/2012 шести състав на административния съд се произнася в същия смисъл. В това последно решение се споменава, че става дума за минало правоотношение но това се споменава obiter dictum с другите процесуални нарушения.
Тази поредица от решения трудно се съчетава с твърдения принципен постулат, че на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е възложен цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство.
„Вярно е, че задължителното предписание работодателят да изплати незаплатено от него трудово възнаграждение на работник има прилика с един юрисдикционен акт за присъждане на дължима сума, но с оглед обстоятелството, че на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е възложен цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство, както и специализирана контролна дейност по спазването на правата и изпълнението на задълженията на страните по служебното правоотношение (чл. 399, ал. 1 и 2 КТ), следва да се признае правомощието на нейните контролни органи да издават задължителни предписания за отстраняване на вредоносни за работника последици (поправителна принудителна административна мярка). Защитата срещу такова задължително предписание може да бъде предприетата в случая от работодателя (чрез оспорване на предписанието като принудителна административна мярка, респ. като утежняващ и задължаващ индивидуален административен акт), но може да бъде осъществена и по общия исков ред – чрез отрицателен установителен иск, че работникът, направил оплакване за неплатено трудово възнаграждение, няма вземане за неплатено от работодателя трудово възнаграждение. И в двата случая обаче е необходимо работодателят да докаже твърдените от него факти и обстоятелства”
(РЕШЕНИЕ № 3755 ОТ 15.03.2012 Г. ПО АДМ. Д. № 2107/2012 Г., VІ ОТД. НА ВАС).
Въпреки това ВАС излиза от това видно противоречие за изключени на цялостността със следната мотивация, като отчита че това е една напълно нова хипотеза.
„В този смисъл твърдението в съдебно решение константната си практика досега Върховният административен съд е градил върху направени от инспектори по труда констатации за неплатени (изцяло или частично) трудови възнаграждения от работодатели по съществуващи трудови правоотношения. В случая обаче регионалната инспекция по труда прави констатации по едно отдавна несъществуващо трудово правоотношение, което води до нуждата до нова практика. (РЕШЕНИЕ№ 15296 от 3.12.2012).
Въпреки това мотивирането на Върховният административен съд е неубедително.
Никаде в същестуващата нормативна база няма наличие на забрана за налагане на принудителни административни мерки за минали правоотношения.
Точно обратното.
Административните мерки целят не само преустановяване на нарушенията, а и предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях. (аргумент чл. 404 ал. 1 КТ).
Извода на ВАС, че разписаните в чл. 402 от КТ права на контролните органи имплицитно съдържат в себе си изискването за съществуващо, а не съществувало правоотношение по престиране на работната сила е силно неубедително.
В този смисъл напълно споделям мотивацията на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 25 състав, в Решение № 5556 по дело 4578 по описа за 2011 г. При извършена проверка се издават ПАМ от компетентен административен орган по смисъла на чл.404, ал.1 КТ, в рамките на предоставените му правомощия. С разпоредбата на чл. 399 КТ осъществяването на цялостния контрол за спазване на трудовотозаконодателство е предоставено на Изпълнителната агенция „Главна инспекция потруда“. Дирекциите „Инспекция по труда“, като поделения в системата на ИАГИТ, саоргани на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение (арг. чл.12, ал.1 от Закона за администрацията). Инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в КТ, включително тези по чл.404, ал.1, т.1 – да дава задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство.
Именно в практиката нормално развитие на обстоятелствата е да се подаде жалба именно след прекратяване на трудовото правоотношение. Определен работник напуска работа и тогава има възможността и най-вече куража да направи жалба до Инспекцията по труда за неплатени възнаграждения. В следствие на тази съдебна практика Инспекциите по труда намират масово че въпросите за тези минали възнаграждения не следва да бъдат разглеждани и отказват да бъдат направени съответните проверки.
Това с още по-голяма сила важи за сезонните работници, на които некоректни работодатели не плащат последната заплата. Те нямат ли право на защита?
Последни коментари