Търговия с храни от разстояние

Автор: Адвокат Теодор Шейков, адвокат по право на храните, професионални консултации по право на храните

Търговията с храни от разстояние се извършва след регистрация по Закона за храните: Чл. 60 ал. 2 от Закона за храните

Търговията с храни от разстояние може да се извършва от:

-бизнес оператор, който осъществява дейност в регистриран или одобрен от закона обект

-доставчик на услуги управляващ средство за комуникация от разстояние.
Чл. 60 ал. 1 от Закона за храните

Продажбата на храните от разстояние преди влизането на новия закон за храните се уреждаше от Закона за защита за потребителите Закона за електронната търговия. За пръв път в новия закон се предвижда специална уредба, която препраща за неуредените изрично моменти към горепосочените два закона.

Какво означава търговия на храна от разстояние?

Чл. 59 от ЗХ дава следната дефиниция: Търговия с храни от разстояние се извършва чрез средства за комуникация от разстояние при спазване на чл. 14 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, на Закона за защита на потребителите, на Закона за електронната търговия и на подзаконовите нормативни актове по прилагането им.

В най – общия случай това означава, че ако продажбата се извършва, чрез уеб-сайт то безспорно ще е налице продажба на храна от разстояние.

Точният ред на регистрация подлежи на детайлизиране с Наредба, докато Закона дава общи линии по отношение на процедурата, в случая детайлизиранете е доста конкретно и обхватно. На практика, в Наредбата е нужно да се изготвят необходимите бланки, по отношение Заявлението по образец.

Съдържание на Заявление по образец

1. име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление на лицето и единен идентификационен код по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или еквивалентен документ за регистрация в друга държава – членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, електронна поща, електронен адрес, телефонен номер и пощенски адрес;

2. описание на начина на търговия с храни от разстояние, включително средствата за комуникация: електронен адрес, интернет страница, телефонен номер, пощенски адрес, електронна поща и други, които ще се използват;

3. имена или наименования на бизнес операторите, с които са сключени договори за търговия с храни от разстояние и регистрационни номера или номера на одобрение на обектите;

4. вид, брой и регистрационни номера на превозните средства, а когато се извършва транспортиране на храни по чл. 50, ал. 1 и 2 – номер и дата на издаване на регистрационния стикер; (Чл. 50 от Закона за храните изисква регистриране на превозните средства, по отношение на група храни, които са детайлно изброени в Приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004 ). Този спосък е доста дълък и касае месо от диви животни, пренос на живи животни до кланниците; месо от домашни птици; дивеч, мляно месо, месни заготовки, рибни продукти, айца , сурово мляко, яйца, стопени мазнини, обработени черва и др. Списъкът е детайлизиран и за целите на това изложение не може да бъде изчерпателен.

5. деклариране, че се прилага план за проследимост на храните, който е на разположение в обекта по регистрация за проверка от компетентния орган.


Ход на процедурата

Процедурата започва със Заявление по образец до Компетентния орган.
Заявлението се подава най-малко 14 дни преди започване на дейността.
След подаването на Заявлението администрацията разполага с 5 работни дни от подаването за извършване на проверка на документацията.
Ако не се установят нередности се вписва обстоятелствата в специален регистър (по чл. 24 ал. 1 от ЗХ), тази регистрация е безсрочна.

В случай, че се установят нередности администрацията определя срок, за отстраняване, който не може да бъде по-кратък от 6 дни и по-дълъг от 6 месеца.
В този случай срока по отношение на започването на дейността спира да тече.
След извършването на отстраняването им, се получава регистрация. В случай на изтичане на определения срок се издава Заповед за отказ за регистрация, която може да се обжалва по реда на Административно процесуалния кодекс. Но обжалването на заповедта не спира изпълнението й.

Положителният елемент на новия дизайн на процедурата, е че задължава администрацията да се произнесе в определени срокове, като произнасянето става, чрез Заповед, която следва да е мотивиране. Въпреки това не може да не се забележи ахилесовата пета на тази процедура. Ако се направи срока за отстраняване на нередовностите, например 6 месеца. Това означава, че администрацията не е длъжна да се произнася със Заповед в рамките на този срок, като в резултат на това няма да е налице Заповед, която може да бъде обжалвана. Това е механизъм, който е особено подходящ, за корупционен натиск.

Спиране на дейността

В 7 дневен срок от спиране на дейността регистрираното лице е длъжно да подаде уведомение за спиране. След спирането, следва да бъде подадено ново уведомление.

Чл. 62 предвижда и други основания за спиране:

1 . по искане на регистрираното лице;

2. при заличаване на регистрираното лице от търговския регистър;

3. при промяна на дейността на обекта в дейност извън обхвата на закона;

4. при груби или системни нарушения на закона и/или подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

5. при системно възпрепятстване на дейността на контролните органи;

6. при неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена по реда на Закона за управление на агрохранителната верига;

7. когато регистрираното лице не е възобновило дейността си в деня след изтичането на посочения в уведомлението по ал. 1 период на спиране;

8. при констатирано от контролен орган спиране за повече от един месец на дейността на обекта, считано от деня на констатиране, без уведомяване по ал. 1.

Заповедта за спиране също е годен за съдебно обжалване административен акт и се обжалва по реда на АПК.

В случая следва да се отбележи, че приемането на извънредно кратък срок за уведомяне и спиране на дейността в условията на пандемия и икономически сътресения, не е целесъобразна мярка.

Също така, заличаване на регистрацията ще доведе до значителни юридически проблеми.

 

Изключения на търговия от разстояние

Чл. 63 от ЗХ предвижда обща клауза, за разрешение за търговия на храни от разстояние, с изключение на храни за специални медицински цели.

В същия член се предвиждат и условията за търговия от разстояние:

-са произведени и/или дистрибутирани в съответствие с изискванията на закона в регистрирани или одобрени по реда на чл. 26 или 31 от Закона за храните обекти. Също така и в обекти, регистрирани или одобрени от компетентен орган на друга държава членка, или да са въведени на територията на Европейския съюз при спазване на изискванията на глава шеста;

-са етикетирани съгласно изискванията на чл. 17 и специфичните изисквания към съответните групи храни;

 

-се транспортират при спазване на разпоредбите на раздел ІІІ от Глава II ра от ЗХ.

Специални изисквания по отношение на търговията от разстояние ще бъдат приети в Наредба от министъра на Земеделието, Храните и Горите.