Автор: Адвокат Теодор Шейков, адвокат по право на храните, професионални консултации по право на храните
Общите принципи на правото на храните са очертани в Регламент (Ео) № 178/2002 на Европейския Парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните.
В раздел I на регламента са изброени общите принципи в законодателството в областта на храните:
Цели на правото на храните:
Принципите в областта на храните не висят във вакуум, а са подчинени на специфични цели:
Член 5 предвижда общите цели на правото на храните, те могат да се изброят както следва:
-висока степен на опазване на живота и здравето на човека
-защита на интересите на потребителите
-практики за лоялна търговия с храни,
Въпреки, че в Регламента не се определя специфична йерархичност на целите на първо място при изброяването на тези цели е опазването на живота и здравето на човека. След това се защитават икономическите интереси на потребителите, като се обръща внимание и на принципите на лоялна търговия с храни.
Също така правото на храните не се намира в изолация, затова при необходимост се взима под внимание здравето на животните и хуманното отношение към тях, растителната защита и околната среда.
-осигуряването на свободно движение на храни и фуражи, произведени и предлагани на пазара в Съюза, представлява макроикономуическа политика в съответствие с общите принципи на правото на ЕС.
–в международен план се цели улесняване на световната търговия с безопасни фуражи и безопасни, пълноценни храни, като се вземат предвид международните стандарти и споразумения при разработването на законодателството на Съюза, освен когато това може да подкопае високото ниво на защита на потребителите, преследвано от Съюза.
Общи принципи на правото на храните
Принципите на правото на храните са четири на брой: принцип на анализ на риска; принцип на предохранителните мерки; принцип на защита на интересите на потребителите и принцип на прозрачност
Принцип на анализ на риска
Законодателството в областта на храните съгласно член 6 от регламента се основава на анализ на риска, освен когато това не е подходящо предвид обстоятелствата или естеството на мярката.
Анализът на риска се основава на наличните научни доказателства и се извършва по независим, обективен и прозрачен начин.
Това означава, че законодателството в областта на храните не е произволно, законодателството трябва да отговаря за заложените цели.
Но за да бъде валиден анализа на риска, той трябва да отговаря на предвидените критерии:
-научен критерии: не може да бъде извършен анализ на риска без да се използва научен подход и научни доказателства. Научният метод и науката боравят с доказателства.
Освен използването на научният метод регламента добавя и допълнителни защитни механизми. Анализа на риска трябва да бъде извършена по независим начин, наличието на научен метод в реалния свят не е достатъчно , ако органа който извършва оценката е силно финансово зависим, то тогава дори и да се основава на научни доказатеслтва изводите може и да не бъдат обективни. Допълнителното изискване на прозрачност се основава на добре известният механизъм в науката на peer-review (проверка и оценка от специалисти със аналогични компетентност).
Анализа на риска не представлява формална процедура, напротив това е научен подход. Критериите за валидността на анализа на риска са научни и обективни.
Това е първият принцип на хранителното право, което го различава категорично от другите отрасли на правото, а именно разликата се състои в това, че в законодателството в областта на храните научният подход и науката стоят на първо място.
Анализа на риска също така не е самоцел, той е необходим, защото след като бъде извършен анализ на риска то тогава следва риска да бъде управляван.
Принцип на предохранителните мерки
В реалния свят дори и да се използва научният метод, както го изисква принципа на анализа на риска, винаги възникват ситуации при които липсват научни данни или проучвания или научните данни са противоречиви или неясни.
В този случай влиза в сила принципа на предохранителните мерки, който определя как следва да се постъпи в такъв случай.
Чл. 7 гласи „При специфични обстоятелства, когато след оценка на наличната информация, се установи възможност за вредни за здравето ефекти и при наличие на научна несигурност, до придобиването на допълнителна научна информация за извършване на по-всеобхватен анализ на риска, могат да се приемат временни мерки за управление на риска, които са необходими за гарантирана на избраната от Общността висока степен на опазване на здравето. “
На практика това означава, че когато има научна несигурност то трябва да бъдат приети временни мерки, които да са в посока опазване на здравето. Тоест в правото на храните баланса при научна несигурност е насочен в посока на опазването на здравето
Въпреки това мерките не могат да бъдат постоянно, а изрично се посочва, че са временни. Това означава, че трябва активно да се търси намаляване на научната несигурност. В момента, в който научната несигурност е преодоляна трябва на база на вече достатъчни данни да се извърши анализ на риска. С оглед на това мерките трябва да бъдат преразгледани в приемлив срок.
Не на последно място баланса в полза на опазването на здравето не може да бъде без ограничителни критерии. Този тип критерии са специфични за европейското право, а именно търси се необходимия баланс: мерките трябва да са съразмерни и не по-ограничителни за търговията, отколкото е необходимо за постигането на избраната от Общността висока степен на опазване здравето, като се отчита тяхната техническа и икономическа изпълнимост и други фактори, които се считат за законосъобразни във връзка с разглеждания въпрос.
Това означава, че дори и винаги в случай на несигурност да се предпочете опазаването на здравето, но мерките не могат да бъдат произволни те трябва да отговарят на горецитираните критерии.
Виж. Communication from the Commission on the precautionary principle /* COM/2000/0001 final */
Принцип на защита на интересите на потребителите
Интереса на потребителите се защитава от законодателството в областта на храните.
Цели се не само опазването на здравето на потребилтелите но същевременно се защитава правото им на избор по отношение на консумираните от тях храни.
Целта е потребителите да бъдат защитени от:
-измамни или заблуждаващи практики;
–подправяне на храни;
-всякакви други практики, които могат да въведат в заблуждение потребителя
Принцип на прозрачност
Принципа на прозрачност се реализира на два момента при изготвянето на законодателството в областта на храните, както и при реализация на мерки които се приемат обществените органи.
-прозрачност при изготвянето на законодателството в областта на храните
Чл. 9 предвижда правото на обществени консултации, по време на изготвянето, оценката и преразглеждането на законодателството в областта на храните се провеждат открити и прозрачни обществени консултации, пряко или чрез представителни органи, освен когато неотложността на въпроса не позволява това.
-право на обществена информираност
информиране на широката общественост за рисковете за здравето като представят възможно най-пълно описание на храната или фуража или вида храна или фураж, риска, който вероятно крие и мерките, които са предприети или ще бъдат предприети за предотвратяване, намаляване или отстраняване на риска.
Това право не много конкретно, защото е предвидено важно изключение „без да се засягат приложимите разпоредби на Общността и националното законодателство относно достъпа до документи“.
Последни коментари