Уговореното възнаграждение между адвокат и клиент може да бъде намалено, когато съдът решава въпроса за отговорността за разноски, до размера, посочен в наредбата по чл. 36 от ЗА. Правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения не се прилага относно правомощията на съда.
В практиката много клиенти на банки, електроразпределителни дружества и топлофикации , срещат фрапиращи хонорари от юрисконсултите и адвокатите на въпросните компании.
Съгласно чл. 78 ал. 5 от ГПК „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.“
Всъщност в Чл. 36 от ЗА се предвижда законова делегация на Адвокатския съвет за определяне на минимален размер на адвокатско възнаграждения (Наредба № 1/2004 г. на Висш Адвокатски Съвет).
В практиката редица съдилища приемат, че след като условията за намаляне на адвокатксия хонорар са налице следва да спазят и изискванията на §2 от ДР на наредбата, съгласно който в случаите по чл. 78, ал. 5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба (виж).
Въпреки това съдебната практика на Върховния касационен съд не споделя това становище. Основополагащо в тази насока е Определение № 74/07.02.2011 г. по ч. гр. д. № 46/2011 г. на ВКС.
„Уговореното възнаграждение между адвокат и клиент може да бъде намалено, когато съдът решава въпроса за отговорността за разноски, до размера, посочен в наредбата по чл. 36 от ЗА. Тази наредба е издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законова делегация същите органи да определят размер на възнагражденията в хипотезите на чл. 78, ал. 5 от ГПК няма. Поради това правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е издадено извън законовата делегация и не се прилага. Висшият адвокатски съвет може да определи законно минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като за това го е овластил Законът за адвокатурата, но не може да нормотворства по въпроса какви правомощия има съда при прилагането на ГПК. По този въпрос Н. събрание не е делегирало права на Съвета. Поради това при прилагането на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът не е ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния размер на посочения в наредбата, а може да намали този размер до регламентирания с наредбата минимум.“
В мотивите на Определението е казано съвсем ясно, че с допълнителни разпоредби Висшият адвокатски съвет не може да нормотворства по отношение на правомощията на съда. Тази практика не е изолирана но е цитирана и в последстващи определения на касационния съд виж. ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 189 ОТ 19.03.2012 Г. ПО Ч. Т. Д. № 12/2012 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС ( Изводът за прекомерност е направен по повод възражение на ответната страна, като позовавайки се на задължителната практика в определение № 74/07.02.2011 г. по ч. гр. д. № 46/2011 г. на ВКС, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК не е обвързан от нормата на § 2 ДР на Наредба № 1/2004 г. на ВАС). Виж също така ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 219 ОТ 05.04.2012 Г. ПО ГР. Д. № 238/2012 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС.
Счирам, че тази практика е изключително навременна и правилна. В случая има и противоречие с чл. 15 от ЗНА не може с подзаконов нормативен акт да се дерогира или разширява произволно императивна законова разпоредба, респективно – да се ограничават правомощията на съда, разписани му от процесуалния закон. Това е много корекно отбелязано от Сливенският окръжен съд в производство по намаляне на адвокатски хонорар в рамките на изпълнителния процес.
Считам, че тази практика е много важна по отношение на делата имащи висока степен на стандартизация с Топлофикационни дружества, Електроразпределителни дружества, банки, застрахователни дружества и др.
Последни коментари