Каква ще е съдбата на българина, арестуван по искане на САЩ? (опит за Юридически анализ)
Изложението е различно в зависимост дали този въпрос се дискутира професионално юридически или не. Тъй като това е юридически блог изложението ще бъде юридическо но ще се стремя да бъде максимално достъпно.
Първата норма, която ни интересува е Конституцията на РБ
чл. 25 (4) (Изм. ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.
В същност практически са важни изключенията, в статиите спират до първото изречение, че не може и до там стига анализа. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, не че не може, а че може при определени условия, които трябва да са налични в конкретния случай.
В България има приет и ЗАКОН за екстрадицията и Европейската заповед за арест
Обн., ДВ, бр. 46 от 3.06.2005 г., в сила от 4.07.2005 г., изм., бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. и доп., бр. 52 от 6.06.2008 г., бр. 49 от 29.06.2010 г., бр. 55 от 19.07.2011 г., изм., бр. 53 от 27.06.2014 г.
В този закон се уреждат условията и процедурата по екстрадиция, както и възможностите за защита.
Българският закон се прилага и при наличието на международен договор, по който Република България е страна, като го допълва по отношение на неуредените въпроси.
По отношение на връзките между България – САЩ имаме два инструмента единият е класическо споразумение между две страни, а другия е чрез посредничеството на друга международна организация, която е Европейския съюз.
– ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати и на Споразумението за екстрадиция между Европейския съюз и Съединените американски щати
Обн., ДВ, бр. 80 от 5.10.2007 г. /OJ L 181, 19.7.2003, p. 27–33
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:22003A0719(01)&from=EN
– ДОГОВОР за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати (Ратифициран със закон, приет от 40-то НС на 23.04.2008 г. – ДВ)
Ратифициран със закон, приет от 40-то НС на 23.04.2008 г. – ДВ, бр. 43 от 29.04.2008 г. Издаден от Министерството на правосъдието, обн., ДВ, бр. 51 от 7.07.2009 г., в сила от 21.05.2009 г., попр., бр. 98 от 15.12.2015 г.
И тук се получава големият правен конундрум (главоблъсканица).
Това е така защото има противоречия между Българския закон за екстрадиция/Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на САЩ/ Споразумението за екстрадиция между Европейския съюз и Съединените американски щати и Конституцията.
Противоречията се проявяват в най-голяма сила през призмата на защитата и в светлината на конкретния случай.
- Анализ през призмата на ДОГОВОР за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати.
Този случай е класически, имаме международен договор, който е валиден ако е ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България. Конституцията дава зелена светлина в този случай, противно на изводите на повърхностните онлайн анализи. Също така имаме и Български закон, който се прилага суплетивно (като го допълва по отношение на неуредените въпроси) (чл. 4 от Българския закон).
Защитата по това споразумения е най-лесната.
1.1.Защита по чл. 3 от споразумението Б-я – САЩ
Иска се защита въз основа на гражданството по чл. 3. В този случай, са налице определен брой престъпления, за които не може да се откаже ектрадиция въз основа на гражданството. И точно обратното ако престъплението не е в листата то тогава може да се откаже.
В листатата на чл. 3 да например:
(1) участие в организирана престъпна група;
(2) тероризъм;
(3) трафик на хора;
(4) сексуално насилие, блудствени действия и експлоатация на деца и детска порнография;
(5) незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества;
И т.н.
Но точно в конкретния случай има основателни съмнения да се твърди, че нарушаването на търговско ембарго не е такъв. Тоест търговското ембарго от страна на САЩ не попада в списъка и може да се окаже екстрадация само въз основа на националността. Въпреки това право не е безусловно защото компетентният орган на замолената държава (България) може да реши да екстрадира собствен гражданин и за престъпления, различни от описаните. Това означава, че ако българската страна реши може и да извърши екстрадицията. Именно в такъв случай обществения натиск и медийния интерес може да наклонят везните и да решат в крайна сметка съдбата на българина.
1.2 Защита по чл. 2 от споразумението Б-я – САЩ
Условието за екстрадиция за едно престъпление е ако по законите и на двете държави се наказва с лишаване от свобода за максимален срок повече от една година или с по-тежко наказание.
Тук лежи основната защита, защото чл. 2 е редактиран възможно най-всеобхващащо докато в наказателното право в България (по принцип е Европейските държави с континентална традиция) важи принципа на стриктната (рестриктивна) интерпретация на наказателното право.
От Американска страна имаме нарушаване на ембарго? От Българска страна какво имаме?
Това е много сложен елемент защото имаме от една страна чуждестранно право, от друга страна специално право на търговия с технологии с двойна употреба.
От гледна точка на САЩ може да се даде линк с екзекутивен ордер на Президента Буш. О да санкциите срещу Сирия не са от вчера. https://www.treasury.gov/resource-center/sanctions/Documents/13338.pdf
Тук възниква въпроса може ли да се очаква от служител в кол център да познава в детайли режима на американското ембарго.
От Българска страна също не е лесно.
От наказтелно правна страна имаме чл. 233. от НК
Чл. 233. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 1990 г., отм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов – ДВ, бр. 102 от 1995 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който без съответни лиценз, регистрация или разрешение изнася, внася, трансферира, транспортира, транзитира, извършва брокерска дейност с оръжия или с изделия или технологии с двойна употреба, както и когато такива дейности са осъществени в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или от Европейския съюз, указани в акт на Министерския съвет или произтичащи от международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до двеста хиляди лева.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За особено тежки случаи по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода от 3 до 8 години и глоба до петстотин хиляди лева.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба до двадесет хиляди лева.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Оръжието или изделията, или технологиите с двойна употреба, предмет на престъплението, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, определена съгласно външнотърговския договор.
Ако оставим настрана комплексния анализ на чл. 233 от НК. Основния въпрос е дали „ЧАСТИТЕ“, предмет на продажбата от страна на Българина са такива технологии.
Какво са технологии с двойна употреба?
Това е съвсем друга тема, която добавя допълнителен пласт на комплексност.
„Изделие или технология с двойна употреба е изделие или технология, които обикновено се използват за граждански цели и не са предназначени за военна употреба, но потенциално биха могли да имат военно приложение, или да се използват за производство на военни изделия.“
Трябва да се направи справка със Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба Обн. – ДВ, бр. 26 от 29.03.2011 г както и с приложимото европейско законодателство: Регламент № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. Делегиран Регламент 2016/1969 на Комисията.
Но извода е важен. Какви са тези ЧАСТИ? Какви са тези части, за които ни се говори по телевизията. Това части за МИГ 21 ли са или не? Могат ли да се използват за военни цели тези части? Естествено от отговора на въпроса какви части са били продавани зависи съдбата на българина, също и общественото мнение.
2. Защита по споразумението Европа – САЩ
Защитата по споразумението Европа – САЩ също трябва да се направо. На първо място следва да се отбележи, че по това споразумение изглежда, че защитата само от гледна точка на националността не може да бъде използвана. Това е така защото се предвижда чл. 4 да се приложи вместо разпоредбите на двустранните договори, които разрешават екстрадиране само за списък от определени престъпления.
Тоест лесната и процесуално евтина защита отпада.
Тоест трябва да се анализира чл. 4 от споразумението.
Тоест трябва да се намери отговор на въпроса дали имаме идентични или сходни престъпления в двете страни.
Тук може obiter dictum да се постави въпроса дали споразумението между Европа – САЩ има примат върху споразумението България – САЩ? Ако има противоречие как следва да се реши?
Тук проблемите са особено големи, защото да действително има примат на Европейската норма. Но е възможно са се иска преюдициално запитване до Европейския съд дали Европейската норма е законосъобразна? /тук бих искал да напиша повече но сега нямам време/
Също така в споразумението се предвижда, че е възможно конституционни принципи да блокират екстрадицията? Ще намери ли Българският съд сили за това?
Не на последно място трябва да се има в предвид, че българина е работил в Българска фирма, той е бил нает на работа и е имал сключен договор с Българска фирма. Тоест на първо място юриста би си задал въпроса какво общо има САЩ с това. Може ли САЩ да вкара в затвора всеки, който пожелае в света само защото нарушава ембаргото на САЩ. Действително на пръв поглед си задаваш въпроса какво общо има Българина със САЩ, при условие че има договор с Българска фирма.
Също така той не е действал за собствена сметка, а е изпълнявал задълженията си по трудовия договор.
Нещата не са толкова прости, защото има процедура за екстрадиция и попаднеш ли в черния списък те арестуват.
Последни коментари