Института на гражданския фалит

Института на гражданския фалит е част от законодателствата на държави членки на Европейския съюз като Германия, Англия Франция и Белгия.

В един момент от живота си, всеки човек може по различни причини (бизнес провал, срив, развод, заболяване, измама) да се намира не само в невъзможност да изплати дълговете си, но да няма надежда да бъде някога в състояние да се справи финансово и да се намери приемливо решение.

Какво представлява гражданския фалит? С общи думи това икономическа и финансова ситуация, която се характеризира с това, че разходите на едно лице трайно надвишават неговите ресурси.

Това е траен дефицит, който подсказва, че опитите на лицето да използва допълнителни заеми влошава ситуацията.

Института на гражданския фалит представлява сложен комплекс от норми и процедури и като сложност по нищо не отстъпва от несъстоятелността на юридическите лица.

От практическа гледна точка бихме могли за целите на тази кратка статия да се ограничим с обзорен анализ на френското законодателство в тази насока.

За тази цел може да се цитира чл. L 330-1 ал. 1 от френския кодекс за защита на потребителите. В този текст се дефинира от юридическа гледна точка какво представлява ситуация на схвръх задлъжнялост (френското законодателство предпочита този евфемизъм пред личен фалит).

„Ситуацията на свръхзадлъжнялост на физическите лица е очевидната невъзможност на длъжника добросъвестно, да погаси всички свои непрофесионалните вземания, изискуеми към настоящия момент както и изискуеми за бъдещи периоди. Явната неспособност на физическото лице добросъвестно да изпълни своите финансови задължения, които е дала като поръчител или солидарен длъжник, да плати дълга на трето лице предприемач или фирма също представлява ситуация на свръхзадлъжнялост. Самият факт за притежаване на собствено основно жилище не може да се използва като възпрепятстващ факт, за да бъде констатирана ситуация на свръхзадлъжнялост.“

В случай, че възникне такава ситуация, държавата влиза в своята роля на регулатор чрез специален административен орган, Комисия за свръхзадлъжнялост.

В този линк можете да видите пример за електронно правителство включително и премери за формуляри за сезиране на комисията за свръхзадлъжнялост (можете да използвате гугъл транслейт).

В този случай има два основни варианта. Ако комисията прецени, че е възможно да се изготви план за оздравяване или това е невъзможно.Ако плана за оздравяване е невъзможен то тогава се прибягва до план за възтановяване (rétablissement personnel) с или без ликвидация на активи.

Основното в случая е, че за да може да се ползват тези процедури длъжникът трябва да бъде добросъвестен. Например искане за ползване на тази процедура ще бъде отказано ако длъжникъм умишлено е взимал заеми за да живее над възможностите си или е представял неверни данни пред банкови институции за да получи кредит.

Ситуация с план за оздравяване

Ако е възможен план за оздравяване то той е с продължителност максимум 8 г. Този план се предлага на кредиторите и при одобрение от тяхна страна, както и от страна на длъжника влиза в сила. В случай на несългасие на кредиторите с предложения план то тогава комисията има право да предложи мерки за погасяване. Ако длъжникът изяви изричното си съгласие то тогава те влизат в сила в противен случай се прилагат общите норми за съдебно изпълнение.

Тези мерки могат да включват разсрочване на задълженията за максимум от 8 г, импутиране на задълженията към главницата, намаляване на лихвата, както и спиране на плащанията върху дълга за париод от 2 години с изключение на задълженията за издръжка.

Ситуация с план за възтановяване

Както бе отбелязано има два вида плана за възтановяване с и без ликвидация на активи. Това е ситуация, при която свръхзадлъжнялостта е такава, че мерките за план за оздравяване са неприложими и финансовата ситуация е непоправимо компроментирана (situation irrémédiablement compromise).

План за възтановяване без ликвидация на активи се прилага, коато няма налични активи собственост на длъжника. План за възтановяване с ликвидация на активи се прилага, коато са налични активи собственост на длъжника.

Особеното е, че окончателното решение за прилагане на план за възтановяване е съдебна процедуре пред Районния съд.
В случай на План за възтановяване без ликвидация на активи със съдебно решение се заличават всички дългове на физическото лице и то се вписва в Специален регистър за срок от 5 години. Естествено предвиден е пълен набор от възможност за обжалване на всички заинтересовани страни с оглед последствията на това решение.

План за възтановяване с ликвидация на активи засяга лица, които притежават активи но условията за план за оздравяване са неприложими и финансовата ситуация е непоправимо компроментирана, като наличните активи не са достатъчни за пълно покриване на задълженията.

В този случай процедурата е по – усложнена и има аналогия в познатите на нас производства за несъст оятелност.
Районият съд след сезиране от Комисията обявава откриване на производство за план за възтановяване с ликвидация на активи и назначава ликвидатор. Всички кредитори трябва да предявяват писмено своите вземания пред съда в срок до 15 дни от вписване на решението за откриване на производството за възтановяване с ликвидация на активи. Ликвидатора трябва да реализира активите за срок от 1 година.

След приключване на процедурата със съдебно решение се заличават вскички задължения в случай, че масата от активи не е била достатъчна за покриване на пасивите.