Новият Закона за храните в сила от 09.06.2020г. отмени, многократно поправяния стар закон за храните от 1999г.
В новия закон се въвежда правната фигура „бизнес оператор“.
В § 1. на Допълнителните разпоредби са дефинирани понятията по този закон, но понятието „бизнес оператор“ не е измежду изрично дефинираните понятия като „доставчик на услуги“, „обект“, „дистрибуция на храни и други“.
В чл. 9 в закона е посочено, че Бизнес операторите, които произвеждат, преработват и/или дистрибутират храна, наричани по-нататък „бизнес оператори“, са длъжни да разполагат с информация за храните, животните и материалите, използвани при производството, преработката и/или дистрибуцията на храните под техен контрол.
Внимателният прочит на разпоредбата буди недоумение, защото дефиницията всъщност означава, че бизнес операторите които произвеждат, преработват и/или дистрибутират храна са бизнес оператори, като в крайна сметка не става ясно каква е законовата дефиниция.
Също така използването на литерален (буквален) превод от английски (business operator), e доста мързелива законодателна техника и представлява лоша практика. С особена сила това важи за законов нормативен акт, въпреки, че е доста неприятна употребата и в подзаконовите нормативни актове.
В същност не съществува пълна законодателна неяснота, защото аналогично понятие е дефинирано в Регламент (ЕО) № 178/2002 на европейския парламент и на съвета от 28 януари 2002 година, за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (Европейските регламенти са пряко приложимо Европейско законодателство за разлика от Директивите, и за неюриста най – добре биха били обяснени като Европейски закон, който е с по-голяма сила от националните закони, особено на тези които му противоречат).
В чл. 3 от този регламент се дефинира понятието „food business operator“.
„food business operator“ means the natural or legal persons responsible for ensuring that the requirements of food law are met within the food business under their control;
Това понятие в официалната българска версия на регламента е преведено като
„стопански субект в хранителната промишленост“ означава физическо или юридическо лице, което отговаря за гарантиране на спазването на изискванията на законодателството в областта на храните в рамките на контролираното от него предприятие за производство на храни;
Тоест правилното понятие би било „стопански субект в хранителната промишленост“.
В раздел III, е озаглавен Изисквания към бизнес операторите и лицата, работещи в обекти за производство, преработка и/или дистрибуция на храни.
В този раздел са изброени полседователно изискванията към стопанските субекти в хранителната промишленост (бизнес операторите).
-Изискване за разполагане с информация (Чл. 9 ) информация за храните, животните и материалите, използвани при производството, преработката и/или дистрибуцията на храните под техен контрол.
-Изискване за процедура НАССР и технологична документиация (чл. 10) с изключение на извършващите първично производство и на аптеки и дрогерии по чл. 30, ал. 1,:
въвеждат, прилагат и поддържат постоянна процедура или процедури в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 и Приложения II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004 и технологична документация за храните, които произвеждат, и/или национални, утвърдени или браншови стандарти.
-Изискване на съдействие на компетентните държавни органи в случай на хранително заболяване (РЗИ и Областна директция по безопасност на храните) Чл. 11.
-Изискване за предварителни медицински прегледи на лицата работещи в обекти за производство, преработка и дистрибуция на храни Чл. 12. Към настоящият момент актуална е Наредба № 15 от 27.06.2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони
-Изискване за квалификация.
Съгласно чл. 13 в обект за производство на храни трябва да работи поне едно лице, наето по трудов договор, което има :
1. висше или средно специално образование в областта на хранително-вкусовата промишленост, или
2. професионална квалификация по специалност в областта на хранително-вкусовата промишленост в съответствие с изискванията на Закона за професионалното образование и обучение, или
3. висше образование по специалност от професионално направление „Ветеринарна медицина“,
В случаите, когато обектът е за производство на хранителни добавки, храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, и храни по глава трета, раздел ІІ.(Храни, предназначени за кърмачета и малки деца, храни за специални медицински цели и храни, в които са вложени витамини, минерали и някои други вещества) се изисква висше образование по специалност от професионално направление „медицина“ или „фармация“.
За това изискване има предвидено изключение, че лице със съответната квалификация не трябва да бъде наето, ако обекта се управлява от бизнес оператор, който отговаря на поне едно от изискванията. При условие, че понятието „бизнес оператор“ е изначално неясно трябва да се изведе по тълкувателенен път. Бизнес оператор може да бъде юридическо лице, но юридическо лице няма как да разполага с образователна квалификация. В случая бизнес оператора следва да се има предвид физическото лице, контролиращо предприятието.
Естествено възниква въпроса, какво се случва, ако не управителя но съдружник във фирмата разполага с образователен ценз. Този въпрос няма конкретен отговор, но би следвало да отговаря на условияа, ако лицете директно отговаря за производствените процеси.
Разпоредбата на чл. 13 отговаря на чл. 23 от отменения закон за храните.
Изискването за квалификация е особено строго, за малките фамилни заведения за обществено хранене. Цитираните глоби касаят малки фурни за хляб, често в отдалечени райони.
Естестено възниква въпроса, за кои предприятия следва да бъде валидно условието. Това е важно, защото изискванията за квалификация, касаят „обект за производство на храни“.
А от друга страна според § 1. т. 5 от Допълнителните разпоредби „Дейност по производство, преработка и/или дистрибуция“ е отделна операция, извършвана върху храните, която попада в обхвата на един от етапите на производство, преработка и/или дистрибуция, но може да бъде извършвана самостоятелно по време или място.
Възниква въпроса, ако дейността за производство се изисква професионална квалификация то за преработка и дистрибуция извършвана върху храните не следва да се изисква квалификация.
Това е по същество е важно разграничение. В Решение № 460 от 12.11.2010 г. на АдмС – Благоевград по в. н. о. х. д. № 361/2009 г. е потвърдено Наказателно постановление относно обекта -фурна за хляб. Може да се посочи и Решение № 807 от 10.12.2009 г. на АдмС – София-област по ч. к. а. д. № 884/2009 г. обекта касае производството на хляб и тестени закуски и глобата е 1000 лв.
Ако горецитираните решения се касаят за производството на хляб и тестени закуски, то в решение № 5351 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13318/2017 г., IV о. Върховният съд Obiter dictum е приел, че изискванията за квалификация се приложими и по отношение на обществена поръчка с предмет: „Приготвяне и доставка на болнична храна.
Според новия закон санкцията за „бизнес операторите“ е в размер от 2000 лв. до 3000 лв. като, за лицето допуснало извършването на дейност в обект за производство, преработка и/или дистрибуция от лица, които не притежават съответното образование или квалификация, глобата е от 1000 до 2000 лв. (Чл. 130 ал. 1 т. 5 от Закон за храните).
Санкцията също така е неясна, защото изискването на чл. 13 изисква да съществува трудов договор с поне едно лице с необходимата квалификация, а не всички работещи в обекта да са квалифицирани специалисти. Също така изискванията на чл. 13 касаят само дейността по производство, докато санкцията на чл. 130 ал. 1 т.5 обхваща не само производството но преработката и дистрибуцията.
Последни коментари