Едно телевизионно разследване най-сетне накара куп висши държавни мъже да заговорят за проблем, за който всъщност знаеха прекрасно от години, след като „БАНКЕРЪ“ му посвети доста страници. Както „БАНКЕРЪ“ писа в предишния си брой, прокуратурата най-сетне разпореди проверка на правния режим и на дейността на фирмите, раздаващи „бързи кредити“
жестоки лихви. Досега явно беше удобно да се мълчи, но тази тактика изглежда изчерпана. Втора седмица управляващите засипват гневните граждани с обещания: ще въведем таван върху лихвите, ще има по-строг контрол от БНБ върху небанковите кредитни институции, лихвите ще се описват в европейски формуляр… и прочие, и прочие. Но никой и дума не обелва какво пречеше това да стане преди три, пет или повече години.
Размерът на лихвите обаче не е единственият проблем на хората, които дължат все повече пари срещу взетия бърз кредит. Проблем е и разрешаването на възникналите впоследствие спорове. Ако в последните години недоволството на длъжниците беше съсредоточено върху т. нар. заповедно производство, което бе въведено в Гражданския процесуален кодекс (ГПК)с цел по-бързо да се събират дълговете, сега изскача и проблемът с арбитражите. И двете процедури ограничават формализма и дългите срокове, характерни за повечето дела в съда, но крият и сериозни опасности да се накърни интересът на някоя от страните.
При заповедното производство кредиторът вади лесно изпълнителен лист, без да води преди това отделен процес срещу длъжника, но длъжникът може все пак лесно да оспори дълга и да пренесе спора в обичайното съдебно русло. При арбитража рискът е по-висок, особено в случаите на неравнопоставеност между договарящите. В този случай „съдът“ е частен, едноинстанционен и възможностите за обжалването на решението пред държавния съд са крайно ограничени. Това е правомощие на Върховния касационен съд (ВКС), но откакто влезе в действие новия ГПК, този съд превърна касационните си правомощия по гражданските дела в пълен произвол.
Справката с приключените от ВКС дела по исковете за отмяна на арбитражни решения сочи, че процентът им съвсем не е в полза на осъдените от арбитражните съдилища. Спечелилите такива дела се броят на пръсти, което е в тон с условията на арбитража – решенията му не може да бъдат отменени от съда дори ако са неправилни или недопустими, защото тези пороци не влизат в списъка на изрично изброените в единствения ни закон, уреждащ тази правна материя – Закона за международния търговски арбитраж. В добавка – дори арбитражното решение да бъде обжалвано пред ВКС, обжалването не спира изпълнението му, ако не бъде представено обезпечение. Резултатът е, че защита срещу грешни решения на арбитражите изобщо няма.
При тези условия „бързите“ кредитори лихвари си осигуряват спокойствие, като вкарват в договорите с кредитополучателите клауза за решаване на спорове чрез арбитражен съд. В много случаи длъжниците изобщо не подозират какво бързо осъждане ги чака при невъзможност да плащат дълга си. Историята на 60-годишната русенка Нели Иванова е показателна. Тя стигна дъното заради заем, който при това е изплатила до стотинка. В края на лятото онкоболната жена остана без пукната стотинка в джоба, след като съдия-изпълнител й запорира пенсията. Абсурд, с какъвто в България отдавна май сме свикнали.
Иванова е пенсионер по болест, принудена да продължи да работи в цех за филтри, за да се издържа. През лятото на 2010 г. й се налага да тегли кредит за разноските по бракоразводното си дело. Обръща се към фамозната „Профи кредит“ и заема 1500 лв. с период на връщане три години. Нели разказва, че при сключване на договора не го видяла изцяло попълнен – пратили й го впоследствие по пощата. И чак тогава осъзнала, че срещу получените 1500 лв. всъщност ще трябва да върне 5392 лв. и че лихвата й е над 100 процента годишно.
„Като разбрах за какво става дума, реших да си изплатя задължението по най-бързия начин. Изтеглих заема през юли, а през септември взех друг кредит, вече от банка, и внесох всичко, което дължах на „Профи кредит“. Платих им всичко до стотинка. Внесох и лихвите до момента плюс 1% обезщетение за предсрочното погасяване на потребителски кредит – направих всичко, както пише в закона“, обяснява Нели. Жената написала уведомително писмо до „Профи кредит“, че си погасява заема предсрочно, пратила парите и решила, че е приключила с тази история.
Но не би. От фирмата просто отказали да приемат кредита за предсрочно и изцяло погасен. И продължили да искат цялата сума по договора – 5392 лв., с лихвите за три години. Според тях това, което Нели им платила, не било предсрочно погасяване на кредита й, а просто предсрочно плащане на месечни вноски.
Първата реакция на Нели била да се оплаче в полицията, но оттам учтиво й написали писмо че няма данни за престъпление. И я насочили към Комисията за защита на потребителите. От Комисията веднага образували проверка, след която счели случая за грубо погазване на закона и гарантираното от него право на потребителя да си погаси предсрочно заема. Наложили 8000 лв. санкция на „Профи кредит“, но санкцията не влязла в сила, защото от фирмата веднага са я атакували в съда.
Междувременно от „Профи кредит“ завеждат дело срещу Нели, но не в държавен съд, а в арбитражен. И той се произнася точно според искането на фирмата – на плащане подлежат цялата сума и лихвите плюс разноските за арбитражното дело. Въз основа на това решение от „Профи“ вадят изпълнителен лист и дават жената на съдия-изпълнител, чиято първа работа е да запорира пенсията й. След като и той начислява таксите си, дългът набъбва на 6295 лева. Именно от него тя узнава, че е осъдена в арбитража – оттам не получила нито призовка, нито самото решение, с което е осъдена. А не е променяла никога адреса си в Русе.
„За няколко месеца смъкнах 17 килограма, чувствам се смазана. Остава ми само да умра“, решава Нели. Преди дни обаче Русенският административен съд върнал надеждата й, потвърждавайки санкцията на Комисията за защита на потребителите. „Профи кредит“ е осъдена да плати 5000 лева глоба в полза на държавата, защото е нарушила закона и e отказала да приеме предсрочното изплащане на кредита. Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване. Това прави обаче абсурда пълен – държавният съд санкционира „Профи кредит“ за нарушение на закона във вреда на кредитополучателката, а частният твърди че нарушение няма, задължавайки я да плати в нарушение на закона.
Арбитри в уютна анонимност
Арбитражите у нас тънат в уютна анонимност. Проблемът с правосъдието, което те раздават, тепърва ще набира сила. Оказва се, че услугите им стават все по-търсени. Сред „клиентите“ им има търговски вериги, редови доставчици на стоки и услуги, външнотърговски фирми, дори посредници при продажба на недвижими имоти. А сред същите тези клиенти все повече стават дружествата, които работят с общи условия, по които потребителите реално нямат думата. На арбитража вече залагат не само фирмите за бързи кредити, но и тези за събиране на просрочените вземания.
Към арбитражите започват да се обръщат и доставчици на електроенергия за населението. От сайта на един от арбитражните съдилища в София става ясно, че при тях са образувани 73 дела за така наречените „корекции на сметки“ на абонати. Енергодружествата масово губят подобни спорове в редовните съдилища, защото съдебната практика е категорична, че тези корекции са незаконни. Е, губят в държавните съдилища, но пък без проблем в частните…
Засиленото търсене на услугите на арбитражните съдилища доведе дотам, че те буквално никнат като гъби след дъжд. Съвсем логично, защото и учредяването им, и работата им не се контролират на практика от никого. Допреди време арбитражните съдилища в страната можеха да се изброят на пръстите на едната ръка, организираха се към камари и институции със солиден авторитет, в тях работеха мастити юристи, чиито имена сами по себе си будеха респект. Днес арбитражи има под път и над път – никой не знае броя им. Достатъчно е да се регистрират като сдружения с нестопанска цел и са готови за работа. Такива има вече в почти всеки град, а в София са над десет.
Няма никакъв контрол и за професионалните качества на арбитрите. Арбитър на практика може да стане всеки – няма специални изисквания за определено образование, за професионален опит, за добра репутация. Изискваната „независимост и безпристрастност“ пък се смятат за доказани с декларация, подадена от самия арбитър. Никой не следи с кои фирми работи един арбитражен съд и дали пък не обслужва само една-единствена групировка, което определено би поставило под въпрос обективността на арбитражните съдии. Просто няма изискване те да декларират публично клиентите си и обвързаностите си.
Арбитражните съдии, за разлика от редовите магистрати, не обявяват доходи, имущества и семейни връзки нито пред Сметната палата, нито пред когото и да било в България, освен пред НАП. Информацията там е обаче под желязната защита на данъчната тайна. Няма и общи правила за работата на арбитражите – всеки пише сам правилника си. И нищо чудно, че наивници като Нели Иванова са осъдени, без да разберат, защото можеш да станеш клиент на арбитража без никога да си давал съгласие за това. В правилника на едно от арбитражните съдилища е записано, че „липсата на писмено споразумение за арбитраж се замества от липса на противопоставяне от ответника“. Ще рече, че ако си на почивка или по друга причина, не получиш призовката и съответно не възразиш в дадения срок, просто се събуждаш осъден.
Не дупка, а цяла законова яма
Смисълът на арбитража е страните да спестят средства и време, поверявайки евентуален бъдещ спор на почтени професионалисти. Поне така е в белия свят, където арбитражните съдилища са институции, равни по авторитет с редовите съдилища. Доколко у нас обаче баба Пенка от Долно Нанагорнище е равнопоставена на енергодружеството, което й продава ток, или на банката, която й отпуска кредит, просто не подлежи на коментар. Нужна е законова защита за всички потребители на стоки и услуги, препращани „доброзорно“ към арбитраж с типови договори или с общи условия.
Използването на Закона за международния търговски арбитраж е крайно неуместен за подобни случаи, тъй като естественото му предназначение е да урежда спорове по трансгранични сделки или такива между големи търговци. Прилагането му по аналогия за чисто потребителските договори, сключвани с обикновените граждани вътре в държавата, е твърде удобно за фирмите, но не и за потребителите. Да не говорим, че приложението на този закон често е превратно. Той поначало следва да се прилага, когато мястото на арбитража е на територията на България и местожителството или седалището на поне една от страните не е в България. Посветени в делата на арбитражните ни съдилища юристи твърдят, че зад дружествата за бързи кредити седи обикновено не задграничен или международен, а български капитал. Прикриването му зад чужди имена, марки, регистрации и седалища формално покрива изискванията на закона, но не променя факта, че той е предназначен за друг тип кредитни отношения.
–––––––––––-
„Монитор“
В този случай правилната реакция е била да се заведе дело пред Касационния съд с което да се иска отмяна на арбитражното решение.
Сългасно чл. 47 ал. 2 от Закона за международния търговски арбитраж Арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор – съобразно този закон.
Сългасно чл. 47. Ал. 3 in fine от Закона за международния търговски арбитраж Арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд ако арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България.
Сключеният договор с Профи Кредит е потребителкси договор съдържащ арбитражна клауза, която се явява неравноправна по смисъла на закона за защита на потребителите и Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 година.
Съгласно Чл. 146. Ал. 1 от ЗЗП Неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Следователно клаузата предивждаща арбитраж като неравноправна клауза е нищожна.
Сългасно чл. 47 ал. 2 от Закона за международния търговски арбитраж арибтражното решение следва да бъде отменено тъй като арбитражното споразумение (клаузата предивждаща арбитраж) е недействително съобразно закона.
Последни коментари